Търсене в този блог

вторник, 19 април 2011 г.

Едно добро сефте


Преди година  и половина започнахме да обмисляме вариант детето ни да може да прекарва цялото лято на море, а не в града. Логично стигнахме до идеята за каравана. Мина доста време в чудене - всъщност ще ни хареса ли, ама какво точно ни трябва - каравана или кемпер, има ли смисъл да даваме толкова пари за каравана, като с тези пари бихме си позволили няколко години подред на ходим на ол инклузиви. . . . . . след година чудене, идеята най-накрая беше узряла дотолкова, че да решим твърдо - да, ще купим каравана. Това се случи през декември 2010 г. Последва едно дълго и напоително оправяне на регистрации, тегличи, изкарване на курс и изпит за категория В+Е, монтиране на солар и акумулатор в караваната . . . . . Най-накрая в средата на април 2011 г. всичко бе готово за нашето сефте на караваната.

То се състоя на яз. Копринка - язовира, на чието дъно лежи погребан Севтополис, единственият открит тракийски град в България. Поводът беше Пролетната клубна среща на българския кемпер клуб. Присъстваха 12 каравани и около 60 кемпера.

Като за тъй чакано сефтосване, имахме прекрасно време (за разлика от останалата част на България), слънце, слънце.... направо изгоряхме)))

                                                 на път

                   Личи си колко сме самодоволни

                                България е прекрасна през пролетта


           Така изглеждаше яз. Копринка след нашето пристигане


Малко след пристигането ни Ема изкочи от караваната и каза "Аха!! Тук има деца!!!"
а аз попитах "Как разбра?". Ема победоносно заяви "Ами чух ги!!!" Който познава Ема, знае, че тя няма никакъв проблем с общуването и намирането на приятели - двуноги и четириноги:








Близо до яз. Копринка се намира гр. Казанлък  и Павел баня. Остана ни време за културно-образователна програма, посетихме Казанлъшката гробница, както и за малко СПА глезотии в Павел баня:




         Страстна целувка с пояса. Накрая човекът победи гумата))



Останалото време прекарахме в сладки приказки, разходки, мързелуване и навъртане около барбекюто.




И за финал няколко общи снимки на природата и къмпингарския лагер: