GADAMER: 2011

вторник, 19 април 2011 г.

Едно добро сефте

Преди година и половина започнахме да обмисляме вариант детето ни да може да прекарва цялото лято на море, а не в града. Логично стигнахме до идеята за каравана. Мина доста време в чудене - всъщност ще ни хареса ли, ама какво точно ни трябва - каравана или кемпер, има ли смисъл да даваме толкова пари за каравана, като с тези пари бихме си позволили няколко години подред на ходим на ол инклузиви. . . . . . след година чудене, идеята най-накрая беше узряла дотолкова, че да решим твърдо - да, ще купим каравана. Това се случи през декември 2010 г. Последва едно дълго и напоително оправяне на регистрации, тегличи, изкарване на курс и изпит за категория В+Е, монтиране на солар и акумулатор в караваната . . . . . Най-накрая в средата на април 2011 г. всичко бе готово за нашето сефте на караваната.

То се състоя на яз. Копринка - язовира, на чието дъно лежи погребан Севтополис, единственият открит тракийски град в България. Поводът беше Пролетната клубна среща на българския кемпер клуб. Присъстваха 12 каравани и около 60 кемпера.

Като за тъй чакано сефтосване, имахме прекрасно време (за разлика от останалата част на България), слънце, слънце.... направо изгоряхме)))

на път

Личи си колко сме самодоволни

България е прекрасна през пролетта

Така изглеждаше яз. Копринка след нашето пристигане

Малко след пристигането ни Ема изкочи от караваната и каза "Аха!! Тук има деца!!!"
а аз попитах "Как разбра?". Ема победоносно заяви "Ами чух ги!!!" Който познава Ема, знае, че тя няма никакъв проблем с общуването и намирането на приятели - двуноги и четириноги:

Близо до яз. Копринка се намира гр. Казанлък и Павел баня. Остана ни време за културно-образователна програма, посетихме Казанлъшката гробница, както и за малко СПА глезотии в Павел баня:

Страстна целувка с пояса. Накрая човекът победи гумата))

Останалото време прекарахме в сладки приказки, разходки, мързелуване и навъртане около барбекюто.

И за финал няколко общи снимки на природата и къмпингарския лагер:

сряда, 16 март 2011 г.

Изпробвани рецепти за вкусотийки I-ва част

От време на време ми се случва да прекарвам дълго време в преглеждането на готварски блогове - от една страна това е много приятно, а от друга не чак толкова, защото винаги ми се прияжда много силно и нямам търпение да сготвя рецептите. . . Както и да е, искам да ви представя две рецепти, които изпробвах и намирам за страхотни. Най-добре питайте мъжа ми за тях:)

Първата вкуснотийка е една страхотна рецепта за "Пиле по гръцки". Рецептата взаимствах от страхотния блог на pep-4o.

Пиле по гръцки

Според рецептата са необходими цели пилешки бутчета. Тъй като в нашето семейство обичаме пилето да е добре изпечено, че даже препечено, аз предпочитам малки бутчета, дори смесени с крилца, т.к колкото по-малко е на размер месото, толкова повече се препича. Разбира се тази рецепта може да бъде приложена към всякакви части от пиле, дори и цяло, но тогава времето за приготвяне ще се удължи.

Пиле по гръцки

Необходими продукти:

3-4 бр. големи пилешки бутчета или 6-7 долни бутчета и 3-4 бр. пилешки крилца
Подправки - сол, риган, чили пипер, кубче бульон
10 скилидки чесън
зехтин
черни и зелени маслини
лимон
50-100 мл бира

В една купичка се смесва: пресованите скилидки чесън + 1 ч.л сол + 1 ч.л риган + 2 ч.л чили червен пипер или сладък червен пипер (според предпочитанията). Пиленцето хубаво се намазва с тази смес от всички страни, нареждат му се няколко резенча лимонче, завива се с прозрачно фолио и се оставя да предстои в хладилника. Аз го оставям цяла нощ.

Когато решите, че дошъл момента за изпичане, прибавяте маслинките. Аз лично добавих и скилидки чесън. Сипвате 50 мл. бира (останалата оставяте в хладилника за по-късна употреба с изпеченото пиленце:) + 50 мл. вода. Слагате да се пече - аз връткам пилето от всички страни, за да се препече хубаво. После. . .чакате - около 2 часа отиват при мен.

Следва най-приятната част - готовото пиленце + чаша ледена биричка + тараторче или Снежанка

Enjoy!!!

Следващата вкуснотийка е "Маймунски хляб" - страхотна рецепта, видяна тук. Няма да разказвам какво се случи с този десерт, когато го извадих горещ и ароматен от фурната . . . .

Маймунски хляб

Необходими продукти:

450 гр. брашно
1 пакетче суха мая (от 7 гр.)
3 с.л. захар
1/2 ч.л. сол,
250 мл. прясно мляко (затоплено)
1 яйце
1 шепа стафиди + 1-2 с.л коняк или бренди
1 шепа едри орехи
1/2- 2 ч.ч. кафява захар
3 ч.л канела
1/2 ч. ч разтопено масло

Сложете стафидите в алкохола и ги оставете да се напоят. През това време се забърква тестото - маята се разтваря в затопленото мляко, прибавя се захарта, солта, яйцето и брашното. Тестото се оставя да втасва в намаслена купа за около 20-30 минути (докато си удвои обема). След това тестото се разточва на приблизителен квадрат, дебелината трябва да е около 1 см или малко повече. Квадратът тесто трябва да се нареже на ленти - 8 х 8, тоест първо 8 ленти в едната посока, после 8 в другата, така следва да се получат 64 квадратчета тесто. И да сбъркате и да станат по-малко (или повече) няма страшно. Идва най-приятна част от приготвянето - в една купичка смесвате кафявата захар с канелата. В друга си разтапяте маслото. Взимате 1 парченце тесто от 63-те му себеподобни, топвате го в маслото, после в захарта и редите в предварително намазаната с олио форма. После 2-ро, 3-то . . . .

Като сложите няколко оваляни парченца тесто, прибавете отгоре малко от стафидите и малко от орехите.

Продължете да редите от тестото, редувайки стафиди и орехи. След това оставете Маймунския хляб още 30-40 минути да втасва. Накрая печете в предварително загрята фурна на 180-200 С около 40 минути.

вече във фурната

След 40 минути този чуден сладкиш е готов. Най-вкусен е топъл.

Имам още доста рецепти, но тях ще пусна в следващи публикации:))

вторник, 15 март 2011 г.

За Свинските мАлинки и чуждоземците:)

Това е едно типично сливенско лакомство, любимо на моят съпруг - "Сливенски милинки" или както ги нарича дъщеря ни "Свински Малинки":) Рецептата е оттук . За разлика от софийските милинки, които са солени, сливенските се ядат с пудра захар. И на мен ми беше странно в началото, но свикнах и сега много ги обичам:)

Сливенски милинки

Необходими продукти:

1 пакетче жива мая
2 с. л захар
1 ч. л сол
около 500 гр. брашно
2 пакетчета масло от 125 гр.
300 мл вода
3-4 с. л галета

Маята се разтваря в 100 мл хладка вода. Прибавят се 2 супени лъжици захар, 1 ч. л сол, 1 с. л олио и още 200 мл топла вода. Бавно прибавяте пресятото брашно и месите. Не се притеснявайте, ако тестото лепи, но не правете грешка да добавяте брашно, докато тестото поема. Не трябва да е сухо тестото, нито пък прекалено лепкаво. Оставете го да втасва на топло, докато удвои размера си или около 30-40 минути. Намажете тавичката с олио. Оригиналните Сливенски милинки се правят с кръгла форма, така че е хубаво да изполвате кръгла тавичка (нищо, че аз използвах правоъгълна - пак стават, но се губи ефекта).

В една купичка разтопете малко масло. Втасалото тесто го късайте на кръгли топки, всяка топка се овалва в маслото и се реди в тавичката. Отново се оставят да втасват за около 20-30 минути. През това време включвате фурната за загрява на 200 С. В една купа смесете 1 пакетче разтопено масло, 2 ч.л сол и 3-4 с. л галета. С тази смес залейте втасалите малинки и сложете във фурната.

добавяне на заливката

След като се изпече обикновено се поръсва обилно с пудра захар. В Сливен, когато отидеш да си купуваш милинки, в пекарната те питат " Със пудра захар или без?" - по отговора ще познаят градски ли си или си от друго място. Само чуждите казват "Без захар", защото са невежи:))))

неделя, 27 февруари 2011 г.

Снежанка ви поздравява!

Като човек, започнал да кара ски на преклонна възраст и в алпийски курорт, хранех огромни резерви към българските зимни курорти. Но прекрасното време, страхотната природа, относителното спокойствие (сравнение именно с алпийските курорти) ме накара да си променя мнението.